Ето, че започна началото на обучението.
След встъпителната реч на Чарна Халпърн с надъхващи изречения и цитати на Дел Клоус бяхме почерпени по Американски с пица и салата в бирената градина.
Бяха ни дадени студентски карти (с които имаме намаление в различни импровизационни театри в града), както и списък с преподавателите за всяка седмица и къде в огромната сграда ще са сбирките.
Пет седмици - пет преподавателя - пет локации.
Имаше 9 групи по 16 човека всяка, като всяка група си имаше свой списък с преподаватели и места на провеждане.
Аз се паднах в група номер едно и локациите бяха доста любопитно подредени.
Четирите репетиционни (места, които побират 16 участника и има място за игра) са кръстени на структурата на формата, с който iO Theater е известен - "Харолд". Стаите са "Opening room", "First beat room", "Second beat room" и "Third beat room". Нашата група се падна първите три седмици да е в три от тези малки репетиционни, а предпоследната да е в големия "Del Close Theater", като накрая бе в един от по-малките театри (120 места), "The Chris Farley Cabaret", кръстен на един от популярните ученици на Дел Клус.
Сетих се за НАТФИС, където се "качваш" на голямата сцена в последните години на обучението.
Курсът започва в 11.00ч. и завършва в 17.00ч. всеки ден, като има по един час обедна почивка.
Група 1, където попаднах, се състоеше от един Французин, един Англичанин (говорещ перфектен френски, израснал и живеещ в Лион), двама Австралийци, една Германка, една Австрийка, един Норвежец, една Канадка и няколко Американци (от Сан Франциско, Филаделфия и Мериленд). Забавна тайфа.
Отделно от официалната програма имаше куп отделни уъркшопи, към които можеш да се запишеш, с различни преподаватели и смесен състав от групите. Смятам, че наученото от уъркшопите бе също толкова важно, колкото и в интензивния курс. Срещите с различни преподаватели бяха много обогатяващи, а съкратеното време от по 3 до 6 часа бе оползотворявано напълно. Конкретиката на всеки уъркшоп също беше от полза. Повече за тях в следващи статии.
Всеки от петте основни преподавателя бе отделна вселена от познания с отделна насоченост и различни интереси. Взаимно се допълваха, имахя ясно изразени предпочитания в стила на игра и в импровизацията като цяло. У някои си личеше натрупването през годините, други бяха много енергични и активни в момента. Ето и малко за тях:
Седмица Първа: Тара ДеФранциско.
Ентусиазма на програмата. Нямаше как да има по-добро начало.
Жена с огромен опит и позитивизъм. Преподава от над 10 години и е оформила втората седмица от интензивния курс. Играе в множество прекрасни спектакли. Има нада 1000 изиграни шоута с музикалния дует "Here" с настоящия си годеник, Ранс Ризуто. Играе и в музикалната група в Петък вечер: "Deltones", а Понеделник вечер има страхотно шоу, в което вади човек от публиката и играе с него. В един четвъртък бе гост на великолепната Сюзън Месинг в нейното редовно "Messing with a friend." Винаги усмихната и положителна, даде начален тласък на групата и зареди всички с радост и вълнение от предстоящия процес.
По-късно в неин уъркшоп: "The Bohemian Harold" изиграхме в смесен състав най-добрия Харолд от целия курс.
Седмица Втора: Бил Арнет - Мозъкът на програмата.
(от 10 снимки, на всяка бе мигнал :)
Бивш ръководител на тренировъчния център на iO. Импровизационна енциклопедия. Човек с над 15 години импровизационен стаж. С ясна представа, какво се иска, какво е нужно в момента и как може да излезе от рамките и да предложи различна гледна точка към импровизацията. С лек за всяка болка и ясно изразен педагогически подход, в който не желае да дава отговори, а има упражнения и задачи, с които да подтикне импровизатора да намери своя отговор. С него напреднахме бързо и утвърдихме наученото от първата седмица.
По-късно участвах в негови уъркшопи за "Играта в сцената" и "Преподаване".
Семица Трета: Мат Хигби - Сърцето на програмата.
В тази седмица бяха първите лични бележки, които се даваха на участниците. Фокусът бе изцяло върху сцени между двама души. Това, което Мат Хигби правеше обаче, бе повече от това. Той обръщаше сериозно внимание на всеки по отделно и на групата като цяло. Сподели своя път и целеше всеки да знае, че разочарованията са временни в това "влакче на ужасите", с което сравняваше импровизаторските търсения, разочарования и върхове. Работещ на осветителния пулт на "Tj&Dave", той подхождаше с огромно уважение към истинноста и последователността в сцените. Детайлната работа и концентрацията бе изискване.
В общ план обръщаше особено внимание на положителният мироглед, на отношението ни един към друг и на следването на "грешките" и вплитането им в представлението като ефект.
Водеше с душа, любов и смирено преклонение.
Напомни ми за разговора ми с Дейвид Паскуейзи, в който той говореше за Импровизацията с главно "И".
Седмица Четвърта: Фарел Уолш - Груповия насърчител на програмата.
Личните оценки и сцените по двама души могат да натежат като продължителност на обсъжданията. Динамиката бе леко спаднала. Фарел бе много окуражаващ и подкрепящ преподавател. При него фокусът бе самият "Харолд", с откривания и групови игри. Той е основател на "Chicago Improv Studio", но все пак преподава и в iO Theater. Фокусът на студиото му е да развива импровизацията не толкова в комерсиалния стил на комедийното кабаретно шоу, в каквото някои от младите "Харолд" групи го превръщат, а в по-творческо занимание, търсещо истинност и дълбочина във взаимоотношенията.
Фарел е дългогодишен участник в най-популярната и опитна Харолд група в iO Theater - "Revolver"
Седмица Пета: Стив Уолтин - Таланта на програмата.
На 37 години, Стив изглежда като на 25.
Таланта му е забележителен. Има поставени ревюта на сцената на "Second City", играе импровизиран Шекспир и има свое дуетно шоу всеки Вторник, в което го гледах в най-великолепната 40 минутна сцена (с овации на крака - нещо рядко в САЩ).
Тъй като своеобразния ни "Колоквиум" - открито представление бе в Сряда, имахме един ден след това да правим каквото искаме. В резултат изиграх първата си 25 минутна сцена. Падна ми се за партньо Брандън, който бе завършил колеж с профил актьорско майсторство. Усещането бе прекрасно и отзивите бяха много добри.
Като цяло, курсът си заслужава названието "интензивен". След часовете човек няма време да се прибере и се остава за шоутата. Те са от 20.00ч. и 22.30ч. Прибирах се винаги след полунощ и поради възбуда от видяното и загрявката с 20 мин. каране на колело не можех да заспя до 2 - 3 часа след полунощ. Ставах, хапвах и излизах за час. Така от 35 дни имах само 3 свободни да разгледам града и 3 вечери без гледане на представление.
Вдъхновението, положителните емоции от общуване с колеги с обща искра от цял свят и разнообразните шоута и гледни точки си заслужаваха всяка секунда.
Самите импровизатори с десетки години стаж бяха изключително земни и достъпни. С удоволствие споделяха мислите и чувствата си по всевъзможни теми и гледаха да помогнат с каквото могат. Барът, намиращ се в средата на сградата изглеждаше изпълнен с импровизатори, играли току-що, редом до студенти от цял свят, обсъждащи всякакви теми.
Във всички представления, действащите лица се забавляваха много и подхождаха с уважение и професионализъм към импровизацията.
Всичко, което видях и усетих ме вдъхнови да продължавам по пътя си и да изследвам това велико изкуство. Отношението на професионалистите и духът, с който следват идеята с право е донесло прозвището на Чикаго "Мека на импровизацията".
С нетърпение чакам повод да се завърна там и да се заредя отново с енергията на подкрепа и безрезервна вяра в неизвестното.