Дел клоус
Лудият гений
на импровизацията
Може би най-важният човек, на когото дължим популярността и развитието на импровизацията като групово изкуство, е Дел Клоус.
Биографията и личността му до ден днешен предизвикват противоречиви чувства.Едно е сигурно, отдадеността му към изкуството и способността му да събира групи и да ги развива са довели импровизацията до световната ѝ популярност в наши дни.
Обучил множество комици и режисьори от световен ранг, признати и печелили награди от ранга на “Оскар”,
той често е споменаван като:
“Най-влиятелният комик, когото никой не разпознава.”
Биография
Роден в градчето Манхатан, щата Канзас, на 17 бяга от къщи и се присъединява към пътуваща трупа, в която работи като клоун и момче за всичко. По-късно се връща вкъщи и завършва университет в Канзас. Следвайки интереса си към театъра, на 23 години се присъединява към трупата на “Компасът” в Сейнт Луис. Това е разклонение на оригиналния “Компас” в Чикаго, в който участват бъдещите звезди на Американската комедия Майк Никълс и Елън Мей. Там експериментират с импровизирани сцени, но бързо разбират, че понеже всеки може да направи всичко, често се раждат противоречия. Достигат до един основен принцип, който е в същината на всички импровизационни школи в наши дни - “Да, и…”. Когато някой каже или направи нещо на сцената, то мигновено се превръща в истина за всички останали.
По-късно Майк Никълс става един от малкото хора печелили Грами, Еми, Тони и Оскар. Познат като режисьор на “Кой се страхува от Вирджиния Улф” с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън и по-скорошния “Отблизо” с Джулия Робъртс, Джъд Лоу, Натали Портман и Клайв Оуен.
Животът на Дел през 1960-те е белязан от честа употреба на наркотици. Той е изключително интелигентен, чаровен, професионалните му интереси и творческата му отдаденост го правят търсен режисьор и изследовател на нови форми. Но наркотиците си взимат своето. След краткия му престой в Ню Йорк и опитите му да стане стенд-ъп комик в конкуренция с имена като Джордж Карлин и Лени Брус, Дел се мести в Чикаго през 1960 година. Там се присъединява към новосформирания “Секънд Сити”. Идеята на основателите му, сред които са и основателите на “Компасът”, е да създават комедийни скечове от импровизации. До ден днешен това е най-влиятелната комедийна институция в САЩ, обучила хиляди популярни комици.
Там Клоус работи като режисьор до 1965 г., когато е уволнен заради злоупотреба с наркотици.
"Истината е смешна. Откровените открития, наблюдения и реакции са по-интересни от интелектуалните хрумки."
Дел Клоус
Създаването на Харолд
Дел се мести в Сан Франциско в разгара на хипи движението. Експериментира с наркотици и театрални форми в театър “Комисията”. Там за пръв път създава така наречената лонгформ импровизация. В години, когато импровизирането е предимно игри, създадени от Виола Сполин, Дел експериментира с групови сцени и наченки на цялостно импровизирано представление, което да изглежда като завършен спектакъл.
След завръщането му в Чикаго през 1970-те, той създава няколко независими трупи, с които развива формата си. На шега го нарича “Харолд” (по това време в интервю “Бийтълс” отговарят на въпроса “Как се казват прическите им?” с “Артър” - познато Американско име. Дел следва примера, като кръщава основния си формат “Харолд”. По-късно споделя, че счита това за най-нелепата си грешка.)
Импровизацията като изкуство
В този период той преподава на множество бъдещи комедийни звезди като Бил Мъри и Дан Акройд. По същото време в “Секънд Сити” са взимали часове и хора като Опра Уинфри и драматурга Дейвид Мамет. До напускането му през 1983 г., той режисира множество комедийни ревюта (цялостни шоута, създадени от поредица подобрени импровизирани скечове, обединени в обща актуална тема).
Не се отказва и от актьорската си професия. Участва в епизодични роли във филми като “Недосегаемите” с Кевин Костнър и “Американски графити” на Джордж Лукас. Печели награда за ролята на Полоний в “Хамлет” на “Гудман Тиътър” в Чикаго.
В този период престава да ползва твърди наркотици. Продължава да пуши марихуана и цигари.
Промяната настъпва след смъртта на Джон Белуши от свръхдоза. Клоус е бил ментор на звездата на американската комедия от първите му стъпки на сцената.
През 1984 г. се присъединява към новосъздадената трупа “Импров Олимпик”, където помага за развитието на лонгформ шоута. По късно трупата се преименува на “Ай Оу Тиътър”, а Дел развива импровизацията там до смъртта си през 1999 г. През цялото време грижи за него полага Чарна Халпърн, която управлява театъра до ден днешен.
Описван като луд гений, Дел е с всепризнат принос за развитието и популяризирането на груповата лонгформ импровизация. Търсещ, изключително взискателен, ерудиран и с енциклопедични познания - някои актьори описват часовете му като гениални, други ги окачествяват като брутални.
Дел е от учителите, които искат да извадят най-доброто от учениците си и не пестят критика. Прям и целенасочен, той често гони от часовете си хора, за които смята, че нямат качества. Може би в резултат на това, всеки един член на “Ъпрайт Ситизенс Бригейд” - една от групите, които той ръководи - е награждаван с престижни отличия. Тя създава второто най-признато комедийно училище в САЩ с център в Ню Йорк и филиал в Лос Анжелис (не отварят такъв в Чикаго, от уважение към “Ай Оу”, за да не се конкурират.)
В тази трупа са Адам МакКей, спечелил Оскар за сценария на “Големият залог” през 2015 г. (номиниран е и за режисура), Тина Фей и Ейми Полар - комедийни икони, сценаристки и главни героини в многократно награждаваните сериали съответно “30 Rock” с Алек Болдуин и “Parks and Recreation” с Крис Прат.
Ученици на Дел Клоус са също Джон Фавро - актьор и режисьор на първия сериал по "Междузвездни войни" - "Мандалорецът", Боб Оденкърк, известен като Сал от сериалите “Breaking Bad” и “Better Call Saul”, Стивън Колберт, който наследи Дейвид Летерман в едно от най-гледаните вечерни толк шоута в САЩ и много други.
Един от най-дългогодишните ученици на Клоус - Дейвид Паскуейзи е част от дуета “TJ&Dave”, който е сред първите, започнали да развиват дуетната импровизация. Тяхното шоу се играе на сцената на “Ай Оу” цели 15 години. Играят възможно най-сложния формат, където няма предложение от публиката (разчитат на това какво се случва между тях в момента) и няма скокове във времето. Публиката става свидетел на 1 час, в който двама души изиграват в реално време множество персонажи.
Купон пред смъртта
С безумното си чувство за хумор, Дел посочва в завещанието си, че иска да дари черепа си на театър “Гудман”, за да се използва като реквизит в бъдеща продукция “Хамлет”.
Няколко дни преди да умре прави купон в болничната си стая. Идват повечето му ученици. Бил Мъри казва на Чарна Халперн да покани саксофонист, тъй като Дел обожава този инструмент. После, за всеки случай, той също повиква двама. В нелепа шега на съдбата, след като бива умъртвен с морфин, се налага съживяването му с дефибрилатор, поради недовършени процедури по узаконяването на желанието му да прекрати живота си. Налага се след няколко дни да премине пак през процедурата. Твърди се, че казал на сестрата да слага още повече морфин, а при нейното възражение, че дозата е огромна и е казал: “Знам какво говоря, цял живот съм злоупотребявал.”.
Преди да си отиде, казал на Чарна: “Кажи на хората, че успяхме. Създадохме театър, където хората се наслаждават на успеха на другия. Театър на сърцето.”. Последните му думи са били: “Най-накрая! Омръзна ми да съм най-забавният в стаята!”
