Седя пред изгрева.
Всичко стартира наново. Всъщност продължава. Всичко продължава. Нищо никога не спира.
Но се усеща, сякаш стартира наново.
Усещам го като спирала. Тъкмо да започне нов цикъл, ново начало в кръга и се осъзнавам, че всъщност не е същото. Не е кръг на хартия, а спирала, която има и друго измерение. Дори да ти се струва, че си на същото място, където си бил, всъщност мястото е малко по-нагоре, малко по-надолу или даже малко по-встрани от преди.
Изгрев е. Но е нов изгрев. Не като вчерашния и не като утрешния.
Този август се нагледах на залези. Почивах активно. Повече от всякога. И повече от всякога имах работа докато почивах. Но я захващах по малко и освен вината, че я захващам по време на почивка успях да усетя и удовлетворението, че ще съм по-спокоен септември и че съм свършил нещо полезно. Нещо полезно…
Този август се навършиха десет години, от както започнах да се занимавам с импровизационен театър.
Десет години. 3650 изгрева и залеза. Една доста голяма спирала.
Толкова много случки, хора, представления, радости, трудности, пътувания, емоции, преодолявания, рискове, срещи, научавания, „да, и…“-та, приятелства и какво ли още не….
За тези години смятам, че като цяло спиралата е нагоре. Слънцето вече е изгряло, а ако сме деца - от скоро сме проходили.
Животът е различен с импровизационен театър. По-спокоен е. По-споделен. По-смислен.
Миналата година по това време си мислех, че вече има повече за вършене, от колкото един човек може да свърши. Днес знам, че има повече хора около мен и залезите, изгревите и криволиченето по спиралата са по-споделени.
Животът е различен с импровизационен театър. По-споделен е.
Морето е по-споделено, планината е по-споделена.
Радвам се, че тази година можах да ги споделя с хората от тази общност. Това дете на толкова много вдъхновени репетиции, усилена подготовка, натрупани знания, доверие на хората, които се захващат с него и много, много труд.
Продължавам да усещам, както през всички тези години, смисълът от усилията, които всички влагаме в това приключение наречено импровизиране. Благодарение на разговорите с хората, многото нови курсисти, дошли, защото са чули от някой друг за това и щастливите лица на хората след шоу или след курс.
Пиша това насред изгрева, защото е между преди и сега. Един миг, в първия ден от новия сезон, в който мога да споделя, колко се радвам, че ви има, че сме заедно по тази спирала, че помагате активно или само се навъртате или пък сте се отбили за малко и сега четете от далеч.
Изпитвам огромна благодарност, че мога да видя ползите и резултата от този труд през всичките тези години в лицата на хората. Радвам се, че ви има.
Вече сме проходили и си играем в пясъчника.
Винаги съм бил воден от мисълта, че това, което човек върши трябва да има по-висша цел. Да помогне с нещо на останалите, да е полезен за обществото. Иначе е просто кръг. Цикъл.
Тези наши занимания са не просто приятни, а полезни за всички. Усещам го в дъното на душата си. Като такива рано или късно ще дадат плод на всички. И то такъв, че ще има малко повече усещане за заедност, малко повече съгласие и надграждане, малко повече действие, вместо страх от неизвестното и негативно мислене в това парче земя наречено България.
Там, където залезите и изгревите са толкова прекрасни.
Слънцето се появи. Нов ден, нов сезон, нови поводи за вдъхновение.
Животът е различен с импровизационен театър. По-светъл е.
Нямам търпение да споделим този нов сезон. Толкова вълнуващи неща предстоят!
2-ри септември 2019г. 6:59 мин.
