Измина една година, откакто изиграхме последното си импро шоу с “ШиЗи Про” на камерна сцена “Славянска беседа”. За 8-те години от съществуването си успяхме да създадем и играем редовно 8 коренно различни импровизационни формати.
Въпреки постоянните усилия, които полагаме да обогатяваме комедийния пейзаж и да научаваме и разпространяваме импро идеите по нашата географска ширина, съществуват още заблуди по отношение на това какво всъщност е импровизацията и в частност импровизационния театър, или просто “импрото”?
Ето и три от тях:
Първа заблуда: “Импрото е само абсурдни смешки!”
Лонгформ импровизацията създава цели представления от добре работещ екип. Разчита се на концентрация и уважение към всяка идея. При нея абсурдните смешки се елиминират още в началото на обучението, тъй като пречат на изграждането на света от участниците. Комедията се търси в истинските персонажи и уникалните им гледни точки.
В този ред на мисли, лонгфом импрото може да бъде не само комедия. Съществуват стойностни драматични импро представления. Преди пандемията, с “ШиЗи Про” създадохме формат, наречен “Светлина и Мрак”, който се игра на един от най-големите импро фестивали - Mount Olymprov в Атина. Видео от това шоу можете да гледате тук. Макар да сме в ограничен състав и форматът да бе съкратен поради ограниченията на фестивала, може да се види търсенето на по-дълбок слой в импровизацията.
За разлика от добре познатите “импро игри”, които насърчават остроумието, лонгформ импровизацията се съсредоточава върху сцените с достоверни взаимоотношения, като цели да изгради реалистични в поведението си персонажи.
Идеята е публиката да може да се асоциира с тях без актьорите да ограничават въображението си. Дори анимационните герои на Pixar са достоверни и базирани на човешки взаимоотношения.
Втора заблуда: ”Няма значение качеството! Импровизация е!” Груповата импровизация, подобно всяко друго представление, може да бъде впечатляваща или ужасна.
Също както в конвенционалния театър, практикуването и развиването на определени качества (в случая слушане, внимание, уважение, партниране) гарантира по-честото създаване на прекрасни шоута. По-горната реплика е невярно извинение за не добре свършена работа. Така че, ако първото импро шоу, което сте гледали, не ви допада - опитайте пак. Можете да попаднете на гениално второ.
"в търсене на извинения"
При всички положения, ако трупата, която гледате, обожава импровизацията (което често е на лице) ще можеда се потопите в атмосферата, която се създава от група съмишленици, вълнуващи се до безкраен предел да споделят нещо ценно с вас. Тогава ще сте свидетели на незабравима спонтанност.
Особено ако внимават и подкрепят идеите си и не целят да ви впечатляват. Най-интересните шоута, които съм гледал са били изключително земни и ненатрапчиви на пръв поглед, но са носили онази истинност, която те сближава с действието на сцената и те кара да тръпнеш в очакване на следващото очевидно откритие от страна на участниците.
Трета заблуда: ”Това не е сериозно занимание!”
Тази заблуда се среща често в средите на професионалните актьори. От една страна импровизацията е страшно занимание за тези, които не обичат да пускат контрола, а такива актьори има много. От друга - самата материя не е достатъчно позната в средите.
Импровизационните тренинги са вече признати по цял свят като необходима стъпка в развитието на всеки актьор. При двете ми пет седмични обучения в Чикаго съм говорил с актьори, работещи в Лос Анжелис и Ню Йорк и са ми споменавали, че в последните години, импро тренинга е част от биографията на всеки актьор.
"Това е най-важната групова работа от строежа на пирамидите насам." Бил Мъри
Основната причина е, че това обучение засилва сценичното партниране и доверие. По думите им, фактът, че си преминал през импро тренинг програма говори, че можеш да бъдеш добър партньор, да се адаптираш към бързи промени и да си спонтанен пред камера.
Наскоро Натали Портман в своя Masterclass обърна специално внимание на това. Можете да прочетете повече тук.
От къде идва объркването?
Терминът “импро” не е много популярен и в зависимост къде сме го срещали, може да имаме коренно различни представи за материята, която покрива.
От глобална гледна точка, думата “Impro” се използва повече в Европа, а в останалата част на света е по-прието изписването “Improv”. Казвам изписването, защото освен за най-запалените по темата, терминът означава едно и също - импровизиране.
Основното значение е това на “театрална импровизация” - вид изкуство, при което група хора излизат на сцена и играят представление, подобно на театралното. Различното е, че нямат предварително подготвени сценарии, костюми и декори.
В Европа зародиша на този вид изкуство се среща в Комедия Дел Арте в Италия през 16-ти век.
В САЩ основите му залагат Виола Сполин и по-късно Дел Клоус съответно в 40-те и 60-те години на миналия век. В Европа Кийт Джонстън издава книгата си “Impro” през 1979-та и това е вероятната причина терминът да е различен на Стария континент. Толкова за думата. Защо, обаче значението на “импро” или “импров” предизвиква различни асоциации?
Причината е, че това е цял вид изкуство. Подобно на думата “театър”, която покрива десетки жанрове и огромно количество стилове, така и “импро”-то има безкрайно много начини да бъде практикувано. Понеже не е толкова популярно, често малкото информация за мащабите му е причина да има различно отношение към самата дума. Тоест, ако сте гледали едно импро шоу, впечатленията ви за “импро”-то биха били равни на това шоу. Ако то е било прекрасно, значи най-вероятно ще обогатите познанията си, гледайки още едно импро шоу. Ако обаче е лошо, най-вероятно няма да гледате друго и с това “импро”-то вече носи не особено добро впечатление.
А светът на импровизацията е пъстър и многообразен. Наскоро дори стрийминг гиганта Нетфликс гласува доверие на импро-то, като пусна дуета "Мидълдич и Шварц" със собсвено комедийно лонгформ шоу. Рейтингът му в IMDB e 8.7 - никак лош за импровизирано шоу.
В България, организирайки Международния София Импро Фест се старая да каня най-опитните импровизатори от цял свят. Последното му издание преди пандемията се състоя през ептември 2019 г. Темата бе “Light and Dark” и участваха най-успешните групи в Европа наред с импровизатори от над 11 държави. Те демонстрираха възможностите на импро шоутата да впечатляват, радват и да ни накарат да се замислим.
фрагмент от постера на София Импро Фест 2019г. Арт - Коста Атанасов
Надявам се да се върнем към онези времена, когато да можем заедно да споделяме тръпката от това живо изкуство. Да прескачаме границите на възможното и да преоткриваме заедно комедията и драмата.
Без заблуди.