Личен и професионален блог на Златин Цветков

Професионален смях

Актуализирано: Мар 9

“Аматьори са построили Ноевия ковчег, професионалисти - Титаник”

неизвестен автор


Професионалист звучи сериозно. Разбира, знае, може и често най-определящо като дефиниция: взима пари за работата си.

Също е важно да си получил съответното образование. Колкото повече години - толкова по-добре. Под четири не е сериозно.

За творческите професии това е малко странно. Извън актьорските среди, например, като кажа, че съм по професия актьор получавам една от две много крайни реакции: снизходителното “Грокичкият!”, или издигащото се в очите на събеседника “Прекрасно! Сигурно живее вълнуващ живот!”. Истината е някъде по средата, в зависимост в кой ден си говорите с мен.


Аматьор звучи по-различно в различните уши. Някои биха го свързали с несериозност. Други - с ентусиазъм. Аз съм от вторите.

През 1996 г. се записах в театрална студия “Игра” с водещ Петър Върбанов. До ден днешен, петте години, които изкарах там, са едни от най-хубавите в живота ми. Може би заради взискателността на преподавателя и високите му критерии, може би заради младежката сплотеност на групата. Правихме откъсите и пиесите с много хъс и ентусиазъм. От гледна точка на резултат - нямам представа как сме изглеждали, но е факт, че около една трета от групата от 2000-та година реши да преследва творчески житейски път. Превърнахме се в професионалисти. Актьори. Реших да следвам този път заради огромното си любопитство. Обичам да обогатявам светогледа си и това бе най-лесният начин да опитвам множество професии и да опознавам различни гледни точки. Исках да се занимавам с философия и психология, а актьорството представлява приложна психология с главен обект за наблюдение и експериментиране - самия себе си. Работите ми като водещ на различни телевизионни предавания и като симултанен преводач запълваха прекрасно любопитството и от гледна точка на разнообразни теми и “персонажи”.


Преди 10 години стартирах първата аматьорска група по импровизационен театър. Така се гмурнах отново в ентусиазма и задружието, което непрофесионалистите създават.


Едно от първите решения, които групата трябваше да вземе, бе как ще се казва? С годините, в които преподавам на аматьорски групи, това решение става все по-лесно. Обикновено давам работно заглавие, което е някаква вътрешна закачка. То или остава във времето, или се ражда нещо по-добро в часовете. Винаги е вътрешен хумор, който стои странно за външни уши. Ето някои от работните имена на непрофесионални групи: “Няма Зала” , “Обичам те от малък”, “А можеше да е велико”, “Мешана скара”. Ето и някои имена на групи, които са си създадени от тях: “К.Е.Ф.”, “Дреме ми на щура”, “Ко’т Доди”, “Избух-Бух”, “#FOMO”, “Трайно увредени от Евгени”, “ШиЗастър” и др. Групите носят името си с удоволствие, често имат тениски и лого и играят, окрилени от желанието да се забавляват.

Когато гледам аматьорски групи, виждам тръпка от неизвестното. Един силен стремеж от страна на хората да се облягат един на друг, да разчитат на съучастниците си в импровизацията, за да могат да продължат напред в страшното неизвестно. Това са и представленията, в които има най-много заедност. Има тръпката от пътуването и взаимопомощта в групата.


Хората се доверяват на процеса Напомни ми на моите първи години в актьорската студия. Доверявах се на критерия на преподавателя и вярвах, че има едно ниво, което не мога да достигна, но чрез процеса, който ми е предоставен, и чрез обратната връзка, се стига до там. Когато наистина “прескочих рампата”, усетих магията на театъра и от тогава преследвам тази истина в изкуството.


През 2013 г. основах и професионална група по импровизационен театър. “ШиЗи Про”. Направих кастинг, на който се явиха около 40 души. Избрах около 6 и поканих други 6, които познавах бегло, и с които исках да работя. Получи се интересна смесица от различните професионални “бекграунди”. След тримесечни усилени репетиции, преди първото шоу, започнахме да търсим име. Оказа се доста трудна задача. Нямаше консенсус. Обърнах се с молба към първата аматьорска група, която водех самостоятелно - “ШиЗи Импро” да използвам тяхното име, като кръстя професионалистите “ШиЗи Про”. Те се съгласиха и така се роди предшественикът на днешното “ШиЗи Импро Театър”. Звучеше ми кратко и закачливо и си мислех, че е добро име на театрална трупа.

То се роди лесно от една импровизация на аматьорската трупа, в която се създаваше история по изречение от всеки участник. Ставаше въпрос за монах, който правил вино, което раздвоявало личността. Той толкова обичал да си пийва, че сам си изневерил, сам пратил себе си да се следи, сам се хванал и сам се осъдил. Този монах се казвал Шизи. Росина Ширкова от групата предложи да се кръстят “ШиЗи Импро” и така се роди името. По-късно Аделина Бонева направи логото на професионалната трупа - червеното човече, което може да видите на тази страница (заедно с последващите му превъплъщения). Задачата на професионалистите бе да правим все по-сложни и все по-впечатляващи лонгформ шоута. Започнахме с малко импро игри и дълга форма, наречена Харолд в представлението: “Кажи си думата!”. То остана флагман на турпата, като еволюираше през годините. В него представихме за пръв път импровизирани песни, формата “Отплесване” и провеждахме всевъзможни импро експерименти.Следваха импровизирана пиеса в Шекспиров стил и върха на импро шоутата - спонтанен мюзикъл. Аматьорите и професионалистите имат коренно различно сценично присъсвтие. Едните изпитват удоволствие от демонстрацията на качествата си, които са усвоявали с години. Другите се забавляват, подкрепяйки плахото си първо излизане пред публика с много вяра в процеса и в партньорите на сцената. Професионалната трупа репетира усилено (за мюзикъла, например, повече от половин година) и постига впечатляващи резултати. Аматьорите, които импровизират от няколко години показват завидно партниране и смелост.


Тук идва един много тънък момент.


Импровизационното изкуство е групово. Актьорското присъствие, в повечето случаи, е егоцентрично.

Професионализмът в актьорската професия помага за изява и творческа освободеност, но когато въвеждам в импровизирането актьори се сблъсквам с няколко прегради. Доверието в собствените им способности често пречат да се доверят на процеса и в партьнорите на сцената.

При аматьорите доверието в процеса е пълно. То е целта на заниманието. Чрез този процес те израстват като индивиди и импро групи. Не играят за да демонстрират себе си, а за да напреднат в материята и да станат по-добра версия на себе си. Импровизацията е странен звяр. Тя възнаграждава работещите в екип. Насърчава заедността. При нея егото пречи. Необходимо е пълно доверие в процеса и партньорите.

В този ред на мисли професионален импровизатор и професионален актьор са две коренно различни неща. Ето дефиницията на думата професионалѝст в тълковния речник:

1. Човек, който е превърнал заниманията си през свободното време в професия.

2. Човек, който е много добър в професията си. Работата на импровизатора е да кара другите да изглеждат добре. Да е готов да изгражда заедно с останалите. Каква прекрасна професия, в която човек да е много добър! Понеже най-честия резултат е комедия се замислих, дали най-известните комици по света са професионални актьори?

Намерих примерен списък с най-забавните комици на 20-ти век и открих, че малцина имат професионално театрално образование. Повечето са се захванали поради силно лично убеждение, че желаят да бъдат забавни пред други хора. Много от тях са импровизатори, включително номер едно в този списък - Тина Фей - жена с впечатляваща творческа биография, която за съжаление не е особено позната по нашите географски ширини.

Комедията е сфера, в която аматьорската енергия се превръща естествено в професионализъм


Духът на забавлението се носи от този, който ни забавлява. В комедийното импро това е група от взаимно помагащи си смелчаци. Преди началото на пандемията, в първите месеци на 2020г. в “ШиЗи Импро Театър” реших да смеся тези две енергии. Включих няколко души от аматьорските групи в новите представления на “ШиЗи Про”. Процесът бе вълнуващ за групата и за зрителите. Надяваме се след възстановяване на представленията да продължим с тази практика. За да насърчим ентусиазираните талантливи млади комици и да дадем чуваемост на техният уникален глас. Практикуването на импро принципите изгражда екипи. Независимо дали професионални актьори или талантливи аматьори, когато зрителите станат свидетели на истински открития на сцената, те се запечатват в съзнанието им. Когато човек следва свободно желанието си да бъде по-добър в тази сфера, той може да превърне заниманието в свободното си време в професия. Мечтая да видя ново поколение комици. Свежи, свободни и упорити. Ново поколение смях. Различни, невиждани идеи и гледни точки. С развитието на стендъп културата в последните години виждам все повече ентусиазъм и положителна енергия. Понякога хуморът е пресилен, има и слаби моменти, но вярвам, че бъдещето на комедията е в активно търсещите. Те са от всякакъв бекграунд, но с воля и постоянство ще променят комедийния пейзаж на страната. Ние от “ШиЗи Импро Театър” сме тук и ще помагаме тази промяна да се случи. С аматьорски ентусазъм и професионално отношение.



126 преглеждания0 коментари

© 2020 Страницата и съдържанието й са създадени

 и се поддържат от Златин Цветков

Всички права запазени