Личен и професионален блог на Златин Цветков

Музикален Roadtrip

Актуализирано: Мар 2

Ще ви разкажа какво ме накара да се почувствам като в онези филми, в които действието те води за носа и накрая се оказва, че в предишните кадри е имало скрити послания. Такива за мен са “Боен клуб” и “Обичайните заподозрени”. Този път ми се случи да преживея това усещане на живо, в реално време. Ще ви преведа стъпка по стъпка по моя път на постепенни открития. За най-пълно изживяване, четете вкъщи и превключвайте периодично на линковете.

Историята е за това как открих един музикален гений. Ако не ви е познато името Марк Ронсън, или бегло сте чували за една негова песен - целият този блог е за него. Ако го знаете и сте му фен - честито! Аз съм идиот! Не бях го чувал или поне не бях му обърнал внимание до този един ден, за който ще ви разкажа.

Всичко започна с един пост


на приятел във Фейсбук, който прочетох случайно. Гласеше: “Най-накрая Чили Гонзалез има видео за Били Айлиш!”. Отдолу стоеше този линк.


Вълнувам се от музика. Макар да нямам задълбочени познания ми харесва да научавам повече подробности от автори и знаещи по темата “Какво прави една песен добра/емоционална/зарибяваща?” Препоръчвам кратките мастер класове на Чили Гонзалес. В горепосоченото видео сравнява ритмиката на Били Айлиш с тази на Ролинг Стоунс.


Също ми хареса един коментар под видеата: “Чили Гонзалез е като Спиди Гонзалез, но спокоен!” (“Chilly Gonzalez is like Speedy Gonzalez, but chill”)










Както често се случва, понеже ми хареса, погледнах какво още има да предложи Чили Гонзалес. Така започна моят музикален роудтрип


Кликнах на друг негов мастер клас, който се отнасяше за: “Nothing brakes lika a heart” на Майли Сайръс. Тази песен много ми харесва. Има нещо тежко, но едновременно с това положително в нея. Майли е един от онези изпълнители, които имат много талант, но присъствието им понякога е доста скандално. Смятам, че гласът ѝ е уникален и си мисля, че до голяма степен поведението ѝ е ясно разчертан имидж, който не винаги ми допада. За сметка на това, винаги съм харесвал да гледам нейни изпълнения на живо.

Та реших да гледам тази песен на живо. Помислих си, че е голям зор да вкараш кола в студиото само за да може изпълнителя да се качи да пее отгоре. Чудих се как балансира на тези високи токчета? Също ми се стори интересна идея да виждаме и китариста облегнат на колата, въпреки че недоумявах защо, след като китарата в това парче не е водеща. Видях, че има още едно живо изпълнение на песента на гости на шоуто на Елън и изгледах и него. Първата версия ми се стори прекалено префърцунена с тази кола в студиото. Зачудих се дали ще звучи различно в по-скромно изглеждащо шоу. Все пак от Чили Гонзалес бях въоръжен със знание за това, колко е сложно изпълнението на Майли. Вече бях леко озадачен. Човечецът с китарата от първото живо изпълнение се появи отново. Доста блажено присъстваше и изглеждаше сякаш просто е част от пейзажа. Ненатрапчиво, с лекота и тихо удоволствие се наслаждаваше на музиката.


На края на участието при Елън, тя им благодари и спомена името му - Марк Ронсън. Каза, че е написал толкова много хитове, “за които дори не подозирате”, и му честити Златния Глобус за “Shallow” от филма “A star is born” с Брадли Купър и Лейди Гага. Тогава за пръв път обърнах внимание, че името му присъства постоянно в заглавието на песента.

Казах си: “От къде на къде много хитове, за които не знам!”. За песента на Лейди Гага и Брадли Купър бях изненадан, но все пак ми звучеше в подобен стил. Я да видим какво друго е правил? И се започна...

Първо го видях като доста по-млад до Ейми Уайнхаус в римейка на песента “Valerie”. Там се раздава. Казах си: “Ех, младост!”. Вижда се колко е развълнуван и в резултат на което много подскача и се весели. Оказа се, че е един от двамата продуценти на хитовия албум “Back to black” на Ейми Уайнхаус. Негова е заслугата за съществуването на песента “Rehab”. За тази колаборация печели Грами.


Вече бях зарибен. Изгледах негова TEDx презентация на тема “Как семпълинга промени музиката.” После изчетох Уикипедия страницата му и тогава бях ударен от големия шамар: “Uptown Funk” с Бруно Марс! Една от най-успешните песни на всички времена с над 4 милиарда гледания в Youtube!

Любопитен факт: Проверих и се оказва, че 5 от топ 10 най-гледани видеа са детски песнички. :)

Пускал съм видеото на “Uptown Funk” стотици пъти в импро клуба. С тази песен често откриваме и закриваме шоута. Гледал съм го безброй пъти. Изведнъж видях всичко с нови очи. Марк Ронсън е човекът, който спокойно се вози на колата, докато Бруно Марс и компания правят готиния си танц. Той си суши косата до Бруно, включва се от време на време по най-лежерния начин. Отново безгрижно и с лекота. Така приема и Оскара си за “Shallow”. После го видях в едно от най-великите изпълнения на живо в полувремето на американския Супербол заедно с Колдплей, Бруно Марс и Бионсе. Отново - гледал съм го много пъти - не знаех, че той е DJ в него.

Последваха и няколко приятни интервюта, като това с Хауърд Стърн, в което открих един изключително земен DJ, продуцент, автор на хитове в различни жанрове и истински пич. Открих го даже там, където много пъти съм гледал внимателно.


Щастлив съм


Че има такива хора, които творят, успяват и изграждат солидна кариера, без да се блъскат пред светлините на прожекторите. Които стоят стабилно, защото знаят цената си и няма и грам фалш и претенциозност в поведението им. Гениални в работата си, успяващи да се адаптират към различни таланти, с които заедно изграждат гениални творби.

Наистина вдъхновяващо музикално пътешествие, което започна с Чили Гонзалез и завърши с “Chilly Mark”.



П.П. Ако ви интересува защо е толкова зарибяваща “Uptown Funk”, ето едно ТЕД видео по темата.


121 преглеждания2 коментари

© 2020 Страницата и съдържанието й са създадени

 и се поддържат от Златин Цветков

Всички права запазени