Личен и професионален блог

  • Златин

Декада

Актуализирано: Окт 20


Случвало ли ви се е да мислите за някого и да го срещнете в близките дни? Това ми се случи вчера. Мислех си за Гери и Калин. Срещнах Калин и Георги, техния син, който смело се радваше на скорошното си прохождане. А си мислех за тях, защото са неразривно свързани със събитие, на което честваме десет годишнина днес. Преди повече от десет години ми хрумна една безумна идея. Бяхме изиграли не повече от 30 представления с импровизационни игри с първата професионална импро група в България, от която бях част тогава - “ХаХаХа Импро Театър”. 30 шоута и една година тренировки са крайно недостатъчно за “експертност”, но реших, че ще бъде много предизвикателно да работим с хора - непрофесионални актьори, на които им е интересно да играят импро игрите, които ни доставяха толкова удоволствие и в същото време подобаващо ни плашеха.Поговорих с Ивайло Рогозинов, основателя на групата и се оказа, че същата идея се е въртяла и в неговата глава. И се втурнах с младежкия си ентусиазъм да създавам от нищо - нещо. По това време организирах събитията на трупата, бях създал и поддържах сайта и имах доста контакти покрай многото дейности, с които се занимавах. Създадох обява в сайта и започнах да си пиша с хората, които проявяваха интерес. Намерих място, финализирахме дати и часове и го случихме. На 19-ти октомври 2010г. събрахме първите ентусиасти в една малка стаичка на ул. “Оборище” - залата на “New Actors Studio”. Смели, млади, готови да се забавляват, да откриват, да лудеят и да скачат в неизвестното. “Ще правим различни упражнения за насърчаване на творческото мислене, концентрация, партниране на база съгласие, преодоляване на вътрешни "блокади" и др. базирани на методите на импровизационният театър.” бе описанието в първия ни мейл, а Гери даже ми изпрати и биографии на двамата с Калин: “Калин Иванов - 25г., специалист ИТ, оригинално от Сливен. С гигантски афинитет към музикоправене, текстописане, танцуване, футболиране и творчестване. Гергана Григориева - 26г., маркетинг&стратегия консултант, оригинално от цяла България (защото тате е пилот и много сме се местили, но последно Русе е града), афинитирана към снимане, театър и всякакви други красиви неща.”



И така те се превърнаха в първите импро курсисти в България! Спомням си, че на първият час се бяхме наговорили с Ивайло да кажем най-откровено, че не знаем какво ще преподаваме и ще се учим заедно с тях. Така и направихме. Беше много освобождаващо. Основния ми спомен от тогавашните вечери е смях до пръсване. Игра след игра следваха налудничави персонажи, крайни образи, нелепи ситуации и много много въображение. Беше новаторско, смело, необичайно, свободно, диво и неповторимо. Като първият път, когато се влюбиш. Първият път, когато видиш нов континент, първият път, когато се целунеш и първото дете.

Този курс е първото ми дете. Той промени живота ми за безкрайно по-добро. Аз растях заедно с него. Откривах света на импровизациите, свободата да се изразяваш, изчетох първата си импро книга, проходих в принципите на игра и преподаване, навлязох в импро училището и научих как се блокираме, създаваме брони и се клишираме, изживах своя импро пубертет и раздялата с първата си група, започнах ново начало с “ШиЗи Импро Театър”, преоткривах се през курсистите, пътувах далеч за да се изуча, срещнах невероятни хора по пътя си и подобно известната приказка създавах къщички от различни материи, всяка следваща по-стабилна от предишната. Вече излязохме от приказката - новият опит на вълка да я събори е зараза. Сигурен съм, че няма да успее. Нашата къщичка се състои от "Да, и..."




Когато бях готов се появи и второто ми дете - дъщеря ми, Рая. В парка Калин срещна Златин, а Георги срещна Рая. Вече сме десет години “по-”. По-мъдри? По-смели? По-освободени? По-глупави? По-зрели? Другите ще преценят. Важното е кой преценява. А аз се чувствам богат в това обкръжение. Позитивни млади хора, готови да променят средата около себе си към по-добро. Изпълнени с желание да се раздават, да стават по-отворени за останалите, по-доверчиви, по-свързани. Вярващи и усещащи как тези вселенски принципи на творчество в екип им помагат да станат по-добри хора. Помогнаха ми на мен. И се надявам да съм жив и здрав, за да достигнат до Рая по-рано. Защото импровизационното мислене променя животи. Моя и на стотиците хора от курсовете, както и на милионите хора по света, които са им повярвали. Благодаря ви, че ви има. За мен е привилегия и огромно щастие, че благодарение на вашата вяра и постоянство ми позволявате да раста в това прекрасно изкуство. Без вас няма нищо. Без Гери, Калин и всички след тях. Желая ви да сте здрави и да продължаваме в същия дух на отвореност, за да можем да споделим едно мощно “Да, и…” със света, правейки го малко по-добър. До следващата сцена, следващото шоу, следващото "Да..." и следващата среща в курса... П.С. Много от хората в тези първи години са още наоколо и смело се гмуркат в съвременните неизвестности, осланяйки се основно на други щури глави като тях :) П.П.С. В следващите няколко седмици ще ви запозная с историята на курса и вдъхновяващите хора в него :)


373 преглеждания

© 2020 Страницата и съдържанието й са създадени

 и се поддържат от Златин Цветков

Всички права запазени