История на ипровизационния театър

Дел Клоус

Лудият гений на импровизацията

Може би най-важният човек, на когото дължим популярността и развитието на импровизацията като групово изкуство, е Дел Клоус.
Биографията и личността му до ден днешен предизвикват противоречиви чувства. Но едно е сигурно. Отдадеността му към изкуството и способността му да събира групи и да ги развива са довели импровизацията до световната ѝ популярност в наши дни.
Обучил множество комици и режисьори от световен ранг, признати и печелили награди от ранга на “Оскар”, той често е споменаван като: “Най-влиятелният комик, който никой не разпознава.”

Роден в градчето Манхатан, щата Канзас, на 17 избягва от вкъщи и се присъединява към пътуваща трупа, където работи като клоун и момче за всичко. По-късно се завръща вкъщи и завършва университет в Канзас. Следвайки интереса си към театъра се присъединява на 23 години към трупата на “Компасът” в Сейнт Луис. Това е разклонение на оригиналния “Компас” в Чикаго, в който участват бъдещите звезди на Американската комедия Майк Никълс и Елън Мей. Там експериментират с импровизирани сцени, но бързо разбират, че понеже всеки може да направи всичко, често се раждат противоречия. Достигат до един основен принцип, който е в същината на всички импровизационни школи в наши дни - “Да, и…”. Когато някой каже или направи нещо на сцената, то мигновено се превръща в истина за всички останали.
По-късно Майк Никълс става един от малкото хора печелили Грами, Еми, Тони и Оскар. Познат като режисьор на “Кой се страхува от Вирджиния Улф” с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън и по-скорошния “Отблизо” с Джулия Робъртс, Джъд Лоу, Натали Портман и Клайв Оуен. 

Животът на Дел през 1960-те е белязан от честа употреба на наркотици. Едновременно изключително интелигентен, чаровен и злоупотребяващ, професионалните му интереси и творческата му отдаденост го правят търсен режисьор и изследовател на нови форми. 
След краткия му престой в Ню Йорк и опитите му да стане стенд-ъп комик, борещ се за внимание сред имена като Джордж Карлин и Лени Брус, Дел се мести в Чикаго през 1960 година, където се присъединява към новосформирания “Секънд Сити”. Идеята на основателите му, сред които основателите на “Компасът” е да създават комедийни скечове от импровизации. До ден днешен това е най-влиятелната комедийна институция в САЩ, обучила хиляди популярни комици. 
Там той работи като режисьор до 1965 г., когато е уволнен заради злоупотреба с наркотици. 

Дел се мести в Сан Франциско в разгара на хипи движението, където експериментира с наркотици и театрални форми отново в еквивалентен театър наречен “Комисията”. Там за пръв път създава така наречената лонгформ импровизация. В години, когато импровизирането е предимно игри, създадени от Виола Сполин, Дел експериментира с групови сцени и наченки на цялостно импровизирано представление, което да изглежда като завършен спектакъл. 

След завръщането му в Чикаго през 1970-те, Дел създава няколко независими трупи, с които развива формата си, който кръщава “Харолд” на шега (по това време в интервю “Бийтълс” отговарят на въпроса “Как се казват прическите им?” с “Артър” - познато Американско име. Дел следва примера, като кръщава основния си формат “Харолд”. По-късно споделя, че счита това за най-нелепата си грешка.) 

В този период той преподава на множество бъдещи комедийни звезди като Бил Мъри и Дан Акройд. По това време в “Секънд Сити” са взимали часове и хора като Опра Уинфри и драматурга Дейвид Мамет. До напускането му през 1983 г., той режисира множество комедийни ревюта (цялостни шоута, създадени от поредица подобрени импровизирани скечове, обединени в обща актуална тема). 

Следва и актьорската си професия, като участва в епизодични роли във филми като “Недосегаемите” с Кевин Костнър и “Американски Графити” на Джордж Лукас. Печели награда за ролята Полоний в “Хамлет” на “Гудман Тиътър” в Чикаго.

В този период престава да ползва твърди наркотици. Продължава да пуши марихуана и цигари. 
Това става след смъртта на Джон Белуши - звездa на американската комедия, на който той е бил ментор от самото му прохождане на сцена.

През 1984 г. се присъединява към новосъздадената трупа “Импров Олимпик”, където помага за развитието на лонгформ шоута. По късно трупата се преименува на “Ай Оу Тиътър”, а Дел развива импровизацията там до смъртта си през 1999 г., от усложнения от белодробен емфизем. През цялото време грижи за него полага Шарна Халпърн, която управлява театъра до ден днешен.

Описван като луд гений, Дел е с всепризнат принос за развитието и популяризирането на груповата лонгформ импровизация. Винаги търсещ, изключително взискателен, ерудиран и с енциклопедични познания, мнозина описват часовете му като гениални или брутални. 
Дел е от онзи вид учители, които искат да видят най-доброто от учениците си, като не пести критика. Прям и целенасочен, той често гони от часовете си хора, за които смята, че нямат качества. Може би в резултат на това, всеки един член на “Ъпрайт Ситизенс Бригейд” - една от групите, които той ръководи - е награждаван с престижни отличия. Името на тази трупа е второто най-признато комедийно училище в САЩ с център Ню Йорк и Лос Анжелис (не отварят филиал в Чикаго, от уважение към “Ай Оу”, за да не се конкурират.)


В тази трупа са Адам МакКей, спечелил Оскар за сценария на “Големият залог” през 2015 г. (номиниран е и за режисура), Тина Фей и Ейми Полар - комедийни икони, сценаристки и главни героини в многократно награждаваните сериали съответно “30 Rock” с Алек Болдуин  и “Parks and Recreation”  с Крис Прат. 
Негови ученици са също Джон Фавр - актьор и режисьор на първия сериал по "Междузвездни войни" - "Мандалорецът", Боб Оденкърк, известен като Сал от сериалите “Breaking Bad” и “Better Call Saul”, Стивън Колберт, който наследи Дейвид Летерман в едно от най-гледаните вечерни толк шоута в САЩ и много други. 


Един от най-дългогодишните му ученици - Дейвид Паскуейзи е част от дуета “TJ&Dave”, които са сред първите развиващи дуетната импровизация. Тяхното шоу се играе на сцената на “Ай Оу” цели 15 години. Играят възможно най-сложния формат, където няма предложение от публиката (разчитат на това какво се случва между тях в момента) и няма скокове във времето. Публиката става свидетел на 1 час, в който двама души изиграват в реално време множество персонажи.

С безумното си чувство за хумор, Дел желае в завещанието си да дари черепа си на театър “Гудман”, като иска да се ползва като реквизит за черепа на Йорик в бъдеща продукция на “Хамлет”. 
Прави купон в болничната си стая няколко дни преди да умре. На него идват повечето му ученици. Бил Мъри казва на Шарна Халперн да вземе саксофонист, тъй като Дел обожава този инструмент. После за всеки случай повиква двама. В резултат има трима на събирането. 
В нелепа шега на съдбата, след като бива умъртвен с морфин, се налага съживяването му с дефибрилатор, поради недовършени процедури по узаконяването на желанието му да прекрати живота си. Налага се след няколко дни да премине пак през процедурата. Твърди се, че казал на сестрата да слага още повече морфин, а при нейното възражение, че дозата е огромна и е казал: “Знам какво говоря, цял живот съм злоупотребявал.”. 
Преди да си отиде, казал на Шарна: “Кажи на хората, че успяхме. Създадохме театър, където хората се наслаждават на успеха на другия. Театър на сърцето.”. Последните му думи са били: “Най-накрая! Омръзна ми да съм най-забавният в стаята!”

"Ако се отнасяме един към друг като към гении, поети и творци, имаме по-голям шанс да се превърнем в такива на сцената." 
Дел Клоус

Автор: Златин Цветков

© 2020 Страницата и съдържанието й са създадени

 и се поддържат от Златин Цветков

Всички права запазени