Импро скеч
историята на първият опит
за създаване на скеч от
импровизирана сцена
Част Първа
Имало едно време...
В зората на импровизационния театър, целта е била създаването на съдържание. Не конкретно комедийно такова, а така нареченият “blue collar theater”, което грубо може да бъде преведено като “театър на работническата класа”.
Истината е, че целта на Дейвид Шепард (създателя на първата импровизационна трупа “The Compass Players”, използвайки лични средства) е била с доста социалистически привкус. Заедно с Пол Силс (синът на Виола Сполин) са искали да пресъздават и осъвременяват творби в стила на великия Бертолд Брехт. Един вид “театър от народа за народа”. Целяли са да създават пиеси.
Първоначално са писали дълги произведения с антракт и са играли в помещение близко до кабаре в кампуса на Чикагския Университет. Трупата просъществува кратко - от 1955-та до 1958г. но опитът, придобит от повечето участници в нея поставя основите на съвременната комедия в САЩ. Освен че от нейни членове се ражда принципа “Да, и…”, двама от тях стават големи звезди на американската комедия - Елейн Мей и Майк Никълс (носител на Еми, Грами, Тони и Оскар - най-престижните награди за телевизия, музика, театър и кино)
Second City
Друга част от тях, водена от Пол Силс, създават “Second City”, първоначално театрална трупа за създаване на “скеч ревюта”, до ден днешен едно от най-престижните места в САЩ за изучаване на комедийно изкуство, където са учили най-големите комедийни таланти.
“Second City” се специализира в създаването на скечове от импровизация. Дългогодишният им директор Бърни Салинс е съвременник и дългогодишен колега на Дел Клоус. В средите са известни с множество анекдоти, родени от приятелската им вражда.
Бърни смята, че импровизацията служи само за създаването и усъвършенстването на комедийни скечове. Дел твърди, че импровизацията може да бъде стойностна като краен резултат, а не само да се използва с друга цел. На празненството, което Дел организира преди да умре (вече дълги години практикуващ импровизация пред публика в "Ай Оу Тиътър"), Бърни казва: “Добре, импровизацията може повече от това да създава комедиен материал, но това важи само за днес.”
“Секънд Сити” усъвършенства повече от 70 години създаването на комедийни скечове от импровизация. Моя голяма мечта беше да се гмурнем и ние от “ШиЗи Импро Театър” в този процес.
Ето, че през 2019г. имахме тази възможност. С мен се свърза Джесика Митоло, преподавател в Second City с дългогодишен опит. Намерила в интернет нашата трупа докато търси работа в региона, на път за ангажимент в близкия изток.
Фондация “Америка за България” бяха така добри да ни подкрепят финансово с нейните разходи и имахме възможност да участваме в 6 дневен уъркшоп по създаване на комедийно ревю (поредица от скечове) Second city style.
Две години по-късно сме на път да пуснем първият филмиран скеч, създаден от импровизации именно на този тренинг.
Това е уводната част от тази страница, която ще опише пътят от една импровизирана сцена до youtube канала на “ШиЗи Импро Театър”!
След като на пределна възраст Бърни е поканен и гледа Ти Джей & Дейв да импровизират на живо едночасова пиеса, той казва:
“Това, че вие двамата го правите, не значи, че е възможно!”
"Истината е смешна. Откровените открития, наблюдения и реакции са по-интересни от интелектуалните хрумки."
Дел Клоус
Създаването на Харолд
Дел се мести в Сан Франциско в разгара на хипи движението. Експериментира с наркотици и театрални форми в театър “Комисията”. Там за пръв път създава така наречената лонгформ импровизация. В години, когато импровизирането е предимно игри, създадени от Виола Сполин, Дел експериментира с групови сцени и наченки на цялостно импровизирано представление, което да изглежда като завършен спектакъл.
След завръщането му в Чикаго през 1970-те, той създава няколко независими трупи, с които развива формата си. На шега го нарича “Харолд” (по това време в интервю “Бийтълс” отговарят на въпроса “Как се казват прическите им?” с “Артър” - познато Американско име. Дел следва примера, като кръщава основния си формат “Харолд”. По-късно споделя, че счита това за най-нелепата си грешка.)
Импровизацията като изкуство
В този период той преподава на множество бъдещи комедийни звезди като Бил Мъри и Дан Акройд. По същото време в “Секънд Сити” са взимали часове и хора като Опра Уинфри и драматурга Дейвид Мамет. До напускането му през 1983 г., той режисира множество комедийни ревюта (цялостни шоута, създадени от поредица подобрени импровизирани скечове, обединени в обща актуална тема).
Не се отказва и от актьорската си професия. Участва в епизодични роли във филми като “Недосегаемите” с Кевин Костнър и “Американски графити” на Джордж Лукас. Печели награда за ролята на Полоний в “Хамлет” на “Гудман Тиътър” в Чикаго.
В този период престава да ползва твърди наркотици. Продължава да пуши марихуана и цигари.
Промяната настъпва след смъртта на Джон Белуши от свръхдоза. Клоус е бил ментор на звездата на американската комедия от първите му стъпки на сцената.
През 1984 г. се присъединява към новосъздадената трупа “Импров Олимпик”, където помага за развитието на лонгформ шоута. По късно трупата се преименува на “Ай Оу Тиътър”, а Дел развива импровизацията там до смъртта си през 1999 г. През цялото време грижи за него полага Чарна Халпърн, която управлява театъра до ден днешен.
Описван като луд гений, Дел е с всепризнат принос за развитието и популяризирането на груповата лонгформ импровизация. Търсещ, изключително взискателен, ерудиран и с енциклопедични познания - някои актьори описват часовете му като гениални, други ги окачествяват като брутални.
Дел е от учителите, които искат да извадят най-доброто от учениците си и не пестят критика. Прям и целенасочен, той често гони от часовете си хора, за които смята, че нямат качества. Може би в резултат на това, всеки един член на “Ъпрайт Ситизенс Бригейд” - една от групите, които той ръководи - е награждаван с престижни отличия. Тя създава второто най-признато комедийно училище в САЩ с център в Ню Йорк и филиал в Лос Анжелис (не отварят такъв в Чикаго, от уважение към “Ай Оу”, за да не се конкурират.)
В тази трупа са Адам МакКей, спечелил Оскар за сценария на “Големият залог” през 2015 г. (номиниран е и за режисура), Тина Фей и Ейми Полар - комедийни икони, сценаристки и главни героини в многократно награждаваните сериали съответно “30 Rock” с Алек Болдуин и “Parks and Recreation” с Крис Прат.
Ученици на Дел Клоус са също Джон Фавро - актьор и режисьор на първия сериал по "Междузвездни войни" - "Мандалорецът", Боб Оденкърк, известен като Сал от сериалите “Breaking Bad” и “Better Call Saul”, Стивън Колберт, който наследи Дейвид Летерман в едно от най-гледаните вечерни толк шоута в САЩ и много други.
Един от най-дългогодишните ученици на Клоус - Дейвид Паскуейзи е част от дуета “TJ&Dave”, който е сред първите, започнали да развиват дуетната импровизация. Тяхното шоу се играе на сцената на “Ай Оу” цели 15 години. Играят възможно най-сложния формат, където няма предложение от публиката (разчитат на това какво се случва между тях в момента) и няма скокове във времето. Публиката става свидетел на 1 час, в който двама души изиграват в реално време множество персонажи.
Купон пред смъртта
С безумното си чувство за хумор, Дел посочва в завещанието си, че иска да дари черепа си на театър “Гудман”, за да се използва като реквизит в бъдеща продукция “Хамлет”.
Няколко дни преди да умре прави купон в болничната си стая. Идват повечето му ученици. Бил Мъри казва на Чарна Халперн да покани саксофонист, тъй като Дел обожава този инструмент. После, за всеки случай, той също повиква двама. В нелепа шега на съдбата, след като бива умъртвен с морфин, се налага съживяването му с дефибрилатор, поради недовършени процедури по узаконяването на желанието му да прекрати живота си. Налага се след няколко дни да премине пак през процедурата. Твърди се, че казал на сестрата да слага още повече морфин, а при нейното възражение, че дозата е огромна и е казал: “Знам какво говоря, цял живот съм злоупотребявал.”.
Преди да си отиде, казал на Чарна: “Кажи на хората, че успяхме. Създадохме театър, където хората се наслаждават на успеха на другия. Театър на сърцето.”. Последните му думи са били: “Най-накрая! Омръзна ми да съм най-забавният в стаята!”
